valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
21 jun 2014, 13:43

Ням 

  Poesía
392 0 2

Той винаги с цветята разговаря
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.

Децата го разбират по очите,
а възрастните му показват зъб.
Мълчи, когато иска да попита.
Всеки звук безценен е и скъп.

Устните целуват жадно мрака,
сълза попива в рехава брада.
Дали да проговори ще дочака,
пред прага на последната врата?

Не носи джиесем последна марка
и няма телефон във своя дом.
И вечер със цветята разговаря,
приседнал на самотния балкон. 

Как иска да извика, че е влюбен
в изпълнената със любов луна.
Гласът признава за неземно чудо,
защото може само тишина.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безгласно със цветята разговаря вечер.
    Вълшебни приказки разказват те.
    И по-човек от другите човеци
    е немият с душата на дете.

    Докосна ме този стих.
  • Съпреживях...
Propuestas
: ??:??