4 nov 2022, 9:02

Няма 

  Poesía » Verso libre
315 0 0
НЯМА

да призная колко ме беляза

усмивката ти преди хиляди лета,

болежката от лявата страна

няма да призная.

Сега съм есенна жена,

ръцете ми са пълни с деца, листа и птици.

Няма да призная

без тебе колко празни са ръцете ми.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??