Няма

4.11.2022 г., 9:02 ч.

Поезия » Свободен стих

393 0 0

да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена,
ръцете ми са пълни с деца, листа и птици.
Няма да призная
без тебе колко празни са ръцете ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма

Искате да прочетете повече?

Предложения