4.11.2022 г., 9:02 ч.

Няма 

  Поезия » Свободен стих
316 0 0
НЯМА

да призная колко ме беляза

усмивката ти преди хиляди лета,

болежката от лявата страна

няма да призная.

Сега съм есенна жена,

ръцете ми са пълни с деца, листа и птици.

Няма да призная

без тебе колко празни са ръцете ми.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??