Няма време...

22 jul 2007, 11:26

Poesía

763 0 8

А няма време думите да тихнат,
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам
звездопад.
Боляха много рани по плътта ми,
в душата ми се лутаха платна
на кораби, потънали отдавна,
в дълбоката, несигурна вода...
А чаках и се молех да целувам,
тъй както гладен пес целува кокал! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма време...

Искате да прочетете повече?

Propuestas