14 ene 2024, 11:08

О, соле мио! 

  Poesía
233 3 2
О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт,
захлебвах някак си – неблаговато! – и в стиховете, дето ви чета,
мечтаех си да бъде вечно лято! – и да съм още нужен на света,
оказа се, че адски съм се лъгал, по-сам дори от вятър в пуста степ,
погледнато от по-особен ъгъл, ненужен съм до днес – и тъй нелеп,
„О, соле мио!“ – пях ви с Павароти, и плаках като малките деца.
Дано след мен във идните животи за вас да грейнат моите слънца!
13 януарий 2024 г. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??