Об(л)ичайте се денем и нощем.

Об(л)ичайте се вътре и вън.

Об(л)ичайте се, може и още!

Об(л)ичайте се като на сън.

Студеният вятър погали косите ѝ,

зимата обви я със бяла завивка,

а леден вятър замрази очите ѝ,

но той стопли я със мека усмивка.

С топла прегръдка об(л)ича я.

Стопи се под двама им твърдия лед.

И нежно изрича “об(л)ичам те!”,

а снегът във сърцето ѝ превърна се в мед.

Об(л)ичайте се, вън е студено!

Об(л)ичайте се вкъщи със вино и свещ.

Об(л)ичайте се, дори сърцето да е наранено!

Об(л)ичайки се стопявате бялата скреж…