Об(л)ичайте се денем и нощем.
Об(л)ичайте се вътре и вън.
Об(л)ичайте се, може и още!
Об(л)ичайте се като на сън.
Студеният вятър погали косите ѝ,
зимата обви я със бяла завивка,
а леден вятър замрази очите ѝ,
но той стопли я със мека усмивка.
С топла прегръдка об(л)ича я.
Стопи се под двама им твърдия лед.
И нежно изрича “об(л)ичам те!”,
а снегът във сърцето ѝ превърна се в мед.
Об(л)ичайте се, вън е студено!
Об(л)ичайте се вкъщи със вино и свещ.
Об(л)ичайте се, дори сърцето да е наранено!
Об(л)ичайки се стопявате бялата скреж…
© Теодор Тамахкяров Всички права запазени