Обещание
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига.
Последно между тях – тире в заблуда!...
Представям си го миг, но не намига –
като око на черна пеперуда.
Сърцето ми – за слънце закачено.
Ръцете ми – изгребали водата.
Нестореното е в сърце наречено.
На любовта! Без точен час и дата...
Когато всичко друго ме напусне
и краят на света стои отсреща,
когато тишината пак се спусне
във фокуса на слънчевата леща –
Пречупена! Отново ще те искам.
Да!... Времето косите ми кръщава,
но няма даже капка да разплискам
изпита с теб... Водата обещава!
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Ваня!
-
Прекрасно е, Краси!!!
-
Благодаря ви Гавраил и Генек, търкалям, търкалям...
-
Хареса ми...
А ти търкаляй - обмени опит със Сизиф... -
Прекрасен финал за едно"Обещание"!
-
И на мен ми е хубаво като ви виждам! Зареждате ме емоционално и ви благодаря от сърце!
-
Исках да напиша нещо свое,не само възклицание,но....явно защото е любовно....Затова пък стихът ти ми хареса със своята ритмичност-това е едно от важните неща,на които аз държа.Поздравления,Краси!
-
Великолепно е, Краси!
По- важно е какво оставяме в тирето!
Всеки ред носи огромен смисъл и емоция, Благодаря за удоволствието! -
Охооо!
Виж я ти, Красимира...
Браво! -
Ехее!
-
Хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
