ОБИЧ

4 ene 2006, 16:07

Poesía

736 0 0

ОБИЧ

Ако със сутрешния влак

във къщи се завърнеш.

Ако прозорецът не иска да заспи,

а във главата ти се гонят мисли,

в които болката крещи.

Недей назад да се обръщаш.

И утре има влак.

Тръгни отново,

радостта понесъл,

че чакат те.

Че има две ръце,

душата ти със обич да поемат,

сълзите ти да пресушат!
На мислите да стоплят самотата,

а радостта във теб да бъде

не само тих и ням копнеж!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.