ОБИЧ
Ако със сутрешния влак
във къщи се завърнеш.
Ако прозорецът не иска да заспи,
а във главата ти се гонят мисли,
в които болката крещи.
Недей назад да се обръщаш.
И утре има влак.
Тръгни отново,
радостта понесъл,
че чакат те.
Че има две ръце,
душата ти със обич да поемат,
сълзите ти да пресушат!
На мислите да стоплят самотата,
а радостта във теб да бъде
не само тих и ням копнеж!
© Елена Бързева Всички права запазени