През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни,
очите ми - разплакани.
Душевна болка изпитвам аз,
просто искам да има Нас.
Толкова си близко - почти до мен,
ала все по-далече,
какъв феномен?
Сълзите разтопяват бледата ми кожа, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse