Обичам да обичам,
в гнева си често го отричам,
но все в очите ти надничам,
копнеейки и те да ме обичат...
Обичам да обичам силно,
държа се често инфантилно
и с думи тежки те бичувам,
щом егото заспи - аз пак кротувам...
Обичам да мърморя,
с сърцето ти да споря,
когато го обидя и изгоня,
за прошка аз смирено моля...
Бъди до мен и ме обичай!
Финални думи не изричай!
Без теб небето все ще плаче
за моята душа сираче...
© Димитър Илиев Todos los derechos reservados