Обичам те
Понякога в очите ми има сълзи -
безброй сребърни протегнати
ръце,
търсещи изход от дълбините на
душата.
Понякога очите ми са крещящи
слънца,
изгарящи в собствения си огън.
Понякога не виждам отвъд
огледалото.
Искам да разпилея болката си,
да свестя съвестта си,
да избягам от пипалата на тъгата,
която ме е обзела.
Какво бих била без теб?
Малка топяща се снежинка,
слънце без лъчи и изцеден облак.
Затворен път, стая без прозорци...
Толкова те обичам, че съм способна
на всичко:
да изплета въже от
нежност,
да изгоря себе си със собствения
си огън.
Сълзите ми напират,
волята да ги задържа е пречупена.
Търся те, но теб те няма.
Единственото място,където знам,
че ще те намеря е сърцето ми.
Обичам те!
Дори земята да се отвори.
Дори светът да се срути под
краката ми.
Дори слънцето да угасне...
© Христина Христова Todos los derechos reservados