Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират
реките в извори. И вени хващат се
за безтелесно време. Не подбират.
А две посоки във една пулсират все...
Усещаш болката в желана вечност!
И пак обличаш си душата с нежност...
Дали „Обичам те!“ е безконечност?
Копнеж е? Страст е? ... Или неизбежност?! ...