Облачно е...На ръба да завали... И тъмно, докато закапят капките, притихват надълбоко влажните очи, а между миглите издъхват и догадките. Разрязани мисли делят се на две и болезнено се влачат в многоточия, безчувствие повърхностно гризе, осъдено с коварство на безсрочие. Предъвквам безлюбовие на вкус... Кога последно вярвах в чудесата? Земетръсно се разпаднах, но без трус, раздирайки с ръцете небесата... Вглеждам се издайно - без зеници и правя се, че виждам красотата, със стиснати към нищото пестници, проблясва тайно светлина позната. Все още ми е мокро под очите, като в ручейчета къпят се сълзи и давят се в бездъние мечтите - неспасяеми... но както никога преди!
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата...
...
!!! Нямам думи!
"Кога последно вярвах в чудесата?"-накара ме и аз да се запитам.
Стихотворението ти нахлу с гръм и трясък в съзнанието ми и всичко преобърна, много силно!Поздрави най-най-искрени!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Стопли се, мило момиче, обичаме те!!!