17.11.2007 г., 10:15 ч.
Облачно е...
Облачно е...На ръба да завали...
И тъмно, докато закапят капките,
притихват надълбоко влажните очи,
а между миглите издъхват и догадките.
Разрязани мисли делят се на две
и болезнено се влачат в многоточия,
безчувствие повърхностно гризе,
осъдено с коварство на безсрочие.
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата...
Вглеждам се издайно - без зеници
и правя се, че виждам красотата,
със стиснати към нищото пестници,
проблясва тайно светлина позната.
Все още ми е мокро под очите,
като в ручейчета къпят се сълзи
и давят се в бездъние мечтите -
неспасяеми... но както никога преди!
И тъмно, докато закапят капките,
притихват надълбоко влажните очи,
а между миглите издъхват и догадките.
Разрязани мисли делят се на две
и болезнено се влачат в многоточия,
безчувствие повърхностно гризе,
осъдено с коварство на безсрочие.
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата...
Вглеждам се издайно - без зеници
и правя се, че виждам красотата,
със стиснати към нищото пестници,
проблясва тайно светлина позната.
Все още ми е мокро под очите,
като в ручейчета къпят се сълзи
и давят се в бездъние мечтите -
неспасяеми... но както никога преди!
© Елица Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Най-тъмно е преди зазоряване!ВЯРВАЙ!!!!Поздрави за чудесния стих!
-
Обичам да те чета мило дете, защото пишеш с душата си, а тя е красива, като лицето ти!
С обич за теб Елишка! -
"Разрязани мисли делят се на две
и болезнено се влачат в многоточия,
безчувствие повърхностно гризе,
осъдено с коварство на безсрочие."
Прекрасно е!Поздравление! -
Страхотно описано това застинало
пространство напиращо на ръба!!!
Браво, мила Елишка!!!Поздрави!!! -
Както никога... на ръба... Може би в това му е пикантното на живота? Ако всичко беше нормално, нямаше да се роди този прекрасен стих...
-
Поредния красив стих!
-
Аплодисменти!!!
-
"...и давят се в бездъние мечтите -
неспасяеми... но както никога преди!"
Недей...! Дай да си спасиме по някоя мечта
-
Прекрасен стих!Браво,Ели!
-
Благодаря ви!
-
Браво, Ели!!!
-
Браво. Невероятно е.
-
"Кога последно вярвах в чудеса?"-има чудеса мила Ели!
стихът ти е -болка!поздрав и прегръдка от мен!!! -
Много силен стих! Поздрави и прегръдки!
-
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата...
...
!!! Нямам думи! -
Все още ми е мокро под очите,
като в ручейчета къпят се сълзи
и давят се в бездъние мечтите -
неспасяеми... но както никога преди!
-
"Кога последно вярвах в чудесата?"-накара ме и аз да се запитам.
Стихотворението ти нахлу с гръм и трясък в съзнанието ми и всичко преобърна, много силно!Поздрави най-най-искрени! -
Нов стил на писане...
Чудесен стих, Ели!!! Поздравления!!! -
Поклон пред истинския талант!Поклон!
-
Аплодисменти и от мен, Елишка!
Прегръщам те за поредния силен стих! -
Поздравявам те за силния стих.
-
Много силно и трогателно, напомня ми на много познати за мен емоции.Аплодисменти , 6 от мен.
-
Великолепно стихотворение.
Неспасяеми мечти..но както никога преди.
Прелест. С много обич. -
Земетръсна поезия и картинна...до проникване!
-
Прекрасен стих, Елица !!!
-
Неспасяеми мечти...Целувам те!
-
Браво Ели!
Бисерчета редиш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стопли се, мило момиче, обичаме те!!!