С вода природна и студена,
Да се облее, в река, ил
Езеро - потопи за миг човек – за
време кратко,
Елемент това е - от на мен,
На Лесничея, практиката –
Начин на живот.
Защо? Разбрал съм аз,
От нея - практиката тази,
Някои неща – получил
Съм - много красота. Ура.
Иванов, учител руски, бог,
Препоръчал някога е –
Завет за неговите ученици,
Три, четири, пет неща
Основни: хората да поздравяват,
С водата, въздуха – общуват
Натурално, без ядене да
Карат, да търпят
в ритъм часове и дни,
да бъдат трезви, в своя ум,
На нуждаещи се да помагат.
Учения много
Съм изследвал-практикувал,
И продължавам неизменно.
Но! Практика със Стихиите,
със Стихиалите
Природни, умело с хората
Общуване,
Разходки разни – винаги
За мен били са, и ще
Бъдат - на равновесие,
Хармония и радост квант,
Неизменен и неотменим
Източник и извор.
Слава на Иванов, учител
Жизнен и природен мой.
Велес и Паршек и Владиката
Уралски – Атенон –
Образ те съединен – единен
Са за мен. И всички хора –
Гои – хора те със път са.
Те светлина и красота в
Живота дават-внасят.
Обливането със вода,
Това природно къпане,
Пъти два в деня – тържествен
Е момент, вълнуващ,
„Страшен“ – особено през
Зимата прекрасна. Страхуваш
Се – трепериш първо,
И после впечатление следва,
Радостното за победа
Малка - осъзнаване,
Чувство на празничност и
Тържество – тъга и песимизъм
Леко, леко си отиват.
За живот се в теб желание
Поражда. Куче ако те излае
Неочаквано, стреснеш се,
А после ти спокойствието
Срещаш. Работа належаща
И тревожна ти кога извършиш
И доволен ставаш после –
Обливането с вода студена
Е това – малка, радостна
Победа. Първоначално страшно
И после славно е това явление –
Упражнение, чрез което
Да преодоляваш себе си се
Научаваш. Научаваш се
На Земята тук да живееш
Съзнателно – щастливо!
Слава на Велес.
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Todos los derechos reservados