Обливането

С вода природна и студена,

Да се облее, в река, ил

Езеро - потопи за миг човек – за

време кратко,

Елемент това е - от на мен,

На Лесничея, практиката –

Начин на живот.

Защо? Разбрал съм аз,

От нея - практиката тази,

Някои неща – получил

Съм - много красота. Ура.

Иванов, учител руски, бог,

Препоръчал някога е –

Завет за неговите ученици,

Три, четири, пет неща

Основни: хората да поздравяват,

С водата, въздуха – общуват

Натурално, без ядене да

Карат, да търпят

в ритъм часове и дни,

да бъдат трезви, в своя ум,

На нуждаещи се да помагат.

Учения много

Съм изследвал-практикувал,

И продължавам неизменно.

Но! Практика със Стихиите,

със Стихиалите

Природни, умело с хората

Общуване,

Разходки разни – винаги

За мен били са, и ще

Бъдат - на равновесие,

Хармония и радост квант,

Неизменен и неотменим

Източник и извор.

Слава на Иванов, учител

Жизнен и природен мой.

Велес и Паршек и Владиката

Уралски – Атенон –

Образ те съединен – единен

Са за мен. И всички хора –

Гои – хора те със път са.

Те светлина и красота в

Живота дават-внасят.

Обливането със вода,

Това природно къпане,

Пъти два в деня – тържествен

Е момент, вълнуващ,

„Страшен“ – особено през

Зимата прекрасна. Страхуваш

Се – трепериш първо,

И после впечатление следва,

Радостното за победа

Малка - осъзнаване,

Чувство  на празничност и

Тържество – тъга и песимизъм

Леко, леко си отиват.

За живот се в теб желание

Поражда. Куче ако те излае

Неочаквано, стреснеш се,

А после ти спокойствието

Срещаш. Работа належаща

И тревожна ти кога извършиш

И доволен ставаш после –

Обливането с вода студена

Е това – малка, радостна

Победа. Първоначално страшно

И после славно е това явление –

Упражнение, чрез което

Да преодоляваш себе си се

Научаваш. Научаваш се

На Земята тук да живееш

Съзнателно – щастливо!

Слава на Велес.

Ура

Лесничея