snejana1907 (Снежана Миленова)
26 3
13 jun 2010, 21:04

Обречен свят 

  Poesía » De amor
569 0 0
В самотата си съзнах,
че няма нищо по пътя.
Всеки трепет е химера,
в която сам си заблуден.
От себе си съм отегчена,
с болни мисли и душа.
Обрекох всяко чувство,
абсурден шепот в тишина.
Ликът ми - огледална сянка -
изваян от мъгла в безвремие.
Далечен, странен, мълчалив -
светът, на който си обречен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??