Обречен свят

13.06.2010 г., 21:04 ч.

Поезия » Любовна

559 0 0

В самотата си съзнах,

че няма нищо по пътя.

Всеки трепет е химера,

в която сам си заблуден.

От себе си съм отегчена,

с болни мисли и душа.

Обрекох всяко чувство,

абсурден шепот в тишина.

Ликът ми - огледална сянка -

изваян от мъгла в безвремие.

Далечен, странен, мълчалив -

светът, на който си обречен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.