Обречена на вечна смърт,
далече от желания дом...
Върху един камък, хем мек, хем твърд,
(тя) лежи там, в пределите на Авалон.
А дългите ù коси червени
като ручеи, падащи свободно
между цветовете, лежат развени.
Сякаш животът ще бъде отново!
А очите ù, тъй сиви, тъй потайни
гледат дърветата, небето, звездите.
В тях се крият толкова много тайни,
които ще се носят през дните... ...