4.09.2013 г., 23:26 ч.

Обречена 

  Поезия
684 0 0
Обречена на вечна смърт,
далече от желания дом...
Върху един камък, хем мек, хем твърд,
(тя) лежи там, в пределите на Авалон.
А дългите ù коси червени
като ручеи, падащи свободно
между цветовете, лежат развени.
Сякаш животът ще бъде отново!
А очите ù, тъй сиви, тъй потайни
гледат дърветата, небето, звездите.
В тях се крият толкова много тайни,
които ще се носят през дните... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кейтлин А. Всички права запазени

Предложения
: ??:??