През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце,
под него и на жмичка сме играли.
Завижда ми, че карам без ръце
Балканчето и даже без педали.
А слънцето е спряло на калъч,
сълзите трие дребен сополанко
и тумбата настига с детска глъч,
накуцвайки с ожулено коляно. ...