Обуло левия сандал
През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце,
под него и на жмичка сме играли.
Завижда ми, че карам без ръце
Балканчето и даже без педали.
А слънцето е спряло на калъч,
сълзите трие дребен сополанко
и тумбата настига с детска глъч,
накуцвайки с ожулено коляно.
От шарената мачта литна кос,
хартиеното корабче го гони.
Луната страда от обелен нос –
метни й два желирани бонбона!
Из облаците – ситен маргарит –
на юни ветровете се боричкат...
Позна! – Дете съм под прикритие,
но питат ли ме винаги отричам!
Разбира се, остана детски смях
и прави номера едни и същи.
Не мога да съм туй, което бях,
но всъщност Юни има да ми връща!
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Васко!
-
Дълбоко в себе си всички сме деца Ина! Което е прекрасно! (
) -
За няколко секунди, Марко и после обратно в цялата красота на реалността Благодаря ви, че бяхте тук, Таня и Валя!
-
Върна ме в детството !
Благодаря ти, Ина ! -
Много хубав стих!
-
Г-н Пенев, благодаря че прочетохте и споделихте своето мнение! Усещам преекспониране на чувствата, но пък така се зарадвах, че още една душа се е замечтала. Е, няма да се върне, това е така, но ние се връщаме винаги там, където се чувстваме себе си.
-
Без думи. Останах задъхан и замечтан към нещо което не ще се върне. Няма как да го пресъздам дори и с думи а камоли с и една усмивка. Тук се сещам за Рей Бредбъри и Вино от глухарчета - "„Човек прави разни неща и не обръща внимание. А сетне внезапно оглеждаш се и изведнъж осъзнаваш какво правиш, и всъщност тогава е първият път, когато истински го правиш.“ Скъпа ти си Велика не в думите с които правиш изказа , а в чувството и усещането което пресъздаваш. Поклон пред теб.
-
Радвам се, Доче! С умиление, Иржи-точната дума Съби, благодаря ти!
-
Адски истинско. Бях там!
-
"Дете под прикритие", ха-ха! Това самоопределящо много ми хареса. Как детството оставя "неизлечим" спомен! Как с умиление си спомняме за всяко събитийце!....Ех, Краси, всеки ако се разрови назад, може много да разкаже, но да го опише като теб....само ти можеш!!
-
Страхотен стих - усмихнато бисерче!
-
Благодаря ви!
-
С магическа пръчица си го писала, Краси, направо е брилянтно! С голяма радост прочетох, финалът пък е черешката! 🍰
-
Честит празник, ИнаКалина! Развесели ме и ме разнежи
-
Благодаря ти, Генек! Носи и носталгия сигурно... За малко да го кръстя "Събуло десния сандал", но то дали си полуобут или полусъбут.. Благодаря, Миночка - радвам се, поздрави и от мен!
-
Класа.
-
Роси, Силве, Иве - по усмивките се познава, че сте едни хубави деца ... като те натисне живота и се "правиш" на възрастен. Благодаря ви!
-
Супер е, много ми хареса!
Честит празник! Моето "детско аз" ми дава един по-лек и усмихнат поглед на нещата от живота. Пожелавам и на всички вас да се грижите и радвате на вашето "детско аз"! -
Честит празник и на теб Краси и на всички луди глави!
Липсва ми тази безгрижност, напомни ми и моето детство. -
Зареждащото и топло. Връща в едно прекрасно детство! 🙂
-
Благодаря Наде - зад това синьо прозорче, което си ми пратила детето не пораства Благодаря, Пепи- и филия цветна като твойта дъга имаше .. Улицата е същата, Юри... чудя се как сме оцелявали без смартфони, а само с онези "развалените" ... Благодаря, Майсторе - зарадва ме!
-
Краси, май сме играли на една и също улица! 😊
Честит празник! -
❤️ 🌈
-
Честит "личен" празник Благодаря ви Деа, Скити, Вили и Зиги!
-
Красота, топлина, усмивки...много, много ми хареса! И аз съм под прикритие 😉
-
Прекрасен стих, който не ухили широко! 😊☀️ Браво!
-
Ина, стана ми много ведро и мило от твоето стихче... Толкова спомени и едно рошаво дете, бягащо по пътеките на слънчевият юни...
Всички носим в себе си по един малък сополанко Както и ти, запази го в сърцето си!
Благодаря ти, мила, за тази глътка детство! 💖💖💖 -
Ех, че е детско и хубаво!❤ Прибирам си го цялото в сърцето. Благодаря, Краси!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
