ОБЪРКАН
Ти мислиш си, че хората разбираш,
че опит имаш и че знаеш как
доверие и вяра да събираш,
а да раздаваш честност, мяра, такт.
Учудва те все повече обаче
човекът, който знаеш уж добре -
обръща всичко в теб и то така, че
разтурва мисли, сякаш, че дете…
Оставя те уплашен и незнаещ,
замислен, неразбиращ, неразбран
и тръгва си той след това, нехаещ,
а ти стоиш със мисли във капан…
И питаш се дали да преустройваш
нагласи нови, чужди досега
и струва ли си ум да пренастройваш
заради странни хора и дела?
По-лесно е да кажеш: “Не, не мога,
аз хората сред мен да разбера!”
вода да плиснеш ти във този огън,
да заживееш на повърхността…
Но будният ти ум не те оставя
отново питаш се “защо” и “как”,
“дали”, “кога” ,”понеже”,”как да правя”
и търсиш светлина във този мрак…
© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados
Поздрави от мен!