ОБЪРКАН

                                               Ти мислиш си, че хората разбираш,

                                               че опит имаш и че знаеш как

                                               доверие и вяра да събираш,

                                               а да раздаваш честност, мяра, такт.

                                               Учудва те все повече обаче

                                               човекът, който знаеш уж добре -

                                               обръща всичко в теб и то така, че

                                               разтурва мисли, сякаш, че дете…

                                               Оставя те уплашен и незнаещ,

                                               замислен, неразбиращ, неразбран

                                               и тръгва си той след това, нехаещ,

                                               а ти стоиш със мисли във капан…

                                               И питаш се дали да преустройваш

                                               нагласи нови, чужди досега

                                               и струва ли си ум да пренастройваш

                                               заради странни хора и дела?

                                               По-лесно е да кажеш: “Не, не мога,

                                               аз хората сред мен да разбера!”

                                               вода да плиснеш ти във този огън,

                                               да заживееш на повърхността…

                                               Но будният ти ум не те оставя

                                               отново питаш се “защо” и “как”,

                                               “дали”, “кога” ,”понеже”,”как да правя”

                                               и търсиш светлина във този мрак…