15 abr 2007, 21:16

Очаквана поема 

  Poesía
706 0 1
Дъждът владее небето,
напоява сухата земя.
А ти пристигаш вечер
чисто мокър,
казваш: Идвам да те любя!
Аз съм като книга -
кротко разтварям корици,
езикът ти - мастило твое,
тялото ти - топла свещ!
Ръцете ти - толкова горещи,
че извайваш моя восък!
И тръгваш рано
пак в дъжда.
Аз затварям корицата
последна
и чакам нова повест
да напишеш Ти!

© Симона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??