15.04.2007 г., 21:16 ч.

Очаквана поема 

  Поезия
707 0 1
Дъждът владее небето,
напоява сухата земя.
А ти пристигаш вечер
чисто мокър,
казваш: Идвам да те любя!
Аз съм като книга -
кротко разтварям корици,
езикът ти - мастило твое,
тялото ти - топла свещ!
Ръцете ти - толкова горещи,
че извайваш моя восък!
И тръгваш рано
пак в дъжда.
Аз затварям корицата
последна
и чакам нова повест
да напишеш Ти!

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??