Родих се малка, беззащитна,

родих се в самота,

но ето, в сърцето си обикнах

живота и света.

От първата си глътка въздух,

през всички дни и досега

любов и обич непрестанно търсех,

не познах аз мъка и тъга.

Жажда за живот изпитвам,

жажда за любов.

Но къде е тя? - безспир се питам,

не чува тя ни вопъл, нито зов.

..................................

Къде си ти, любов,

и защо не си до мен?

Да бъда под твоя покров

мечтая всеки ден.

..................................

И мене тя да срещне,

и при мене тя да спре,

и в безбройни, провалени срещи -

надеждата е жива, тя не мре.

Надежда за любов и обич,

за страст и топлина,

но стоя като обгърната с обръч,

недопускащ светлина.

И все очаквам някой ден

на мен,

в този студ и мраз

да проговори с глас необикновен:

"Любима моя, обичам те и аз."