Родих се малка, беззащитна,
родих се в самота,
но ето, в сърцето си обикнах
живота и света.
От първата си глътка въздух,
през всички дни и досега
любов и обич непрестанно търсех,
не познах аз мъка и тъга.
Жажда за живот изпитвам,
жажда за любов.
Но къде е тя? - безспир се питам,
не чува тя ни вопъл, нито зов.
..................................
Къде си ти, любов,
и защо не си до мен?
Да бъда под твоя покров
мечтая всеки ден.
..................................
И мене тя да срещне,
и при мене тя да спре,
и в безбройни, провалени срещи -
надеждата е жива, тя не мре.
Надежда за любов и обич,
за страст и топлина,
но стоя като обгърната с обръч,
недопускащ светлина.
И все очаквам някой ден
на мен,
в този студ и мраз
да проговори с глас необикновен:
"Любима моя, обичам те и аз."
© Гергана Златева Всички права запазени