25 feb 2008, 18:24

Очакване 

  Poesía » Otra
854 0 8

 Смутено изгревът изгубва очертания.

 Нахален звън стопи съня.

 Накъсаните чувства - вече минало,

 потъват в свойта тишина.

 

 И утрото събуди се пречистено.

 Усмихнато прозява се денят.

 Косите ми заплита с нежни истини

 и гали ме с остатъците на нощта.

 

 Полегнала е болката в душата ми.

 Присвити мислите текат.

 И затаило дъх... очакване

 във мен изгрява пак.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??