25.02.2008 г., 18:24 ч.

Очакване 

  Поезия » Друга
883 0 8

 Смутено изгревът изгубва очертания.

 Нахален звън стопи съня.

 Накъсаните чувства - вече минало,

 потъват в свойта тишина.

 

 И утрото събуди се пречистено.

 Усмихнато прозява се денят.

 Косите ми заплита с нежни истини

 и гали ме с остатъците на нощта.

 

 Полегнала е болката в душата ми.

 Присвити мислите текат.

 И затаило дъх... очакване

 във мен изгрява пак.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??