Телефонът ми мълчи горчиво!
Не иска той да извъни,
не иска той да ме изпълни с радостни искри.
Аз знам че... той не е виновен;
За мълчанието свое знам.
Но ти нима не се ли сети! Че чакам ти да позвъниш!
Горчиво ми е... Мразя него.
Затуй че ти не ми звъниш.
А чакам аз, какво ли чакам?
Може би да позвъниш. А времето лети безспирно...
Безмълвно телефонът ми мълчи.
И някак си започват тъжно да плачат мойте мечти... ...