11 ago 2023, 10:11

Очакване... 

  Poesía » Civil, Verso libre
230 0 0

О Ч А К В А Н Е...

                  На Петя Дубарова

 

Дъщеря на Светлината,

с поглед зорък на орел,

влюбена безкрай във Красотата,

обичаща Живота без предел.

 

С Душа тъй нежна Синя и копринена,

Мощна и Гореща кът Вулкан...

Ти до всичко се докосна,през сърцата ни премина,

стъпките ти нежни във Душите ни кънтят...

 

Пред погледа ми винаги заставаш

на гребена на морската вълна

и вглеждаш се в притихналите плажове,

по които броди морска Тишина...

 

Гласът ти чувам нежно да звъни

и да радва твоите приятели,

Мидите,Морето,Рибите Добри,

които дълго все те чакаха...

 

Ти за Тях си Морското Момиче,

приело ги във своите обятия,

родено,нежно силно да обича

Хората и Песъчинките,Морето и Тревата.

 

Не искат,да повярват в жестоката Съдба

и преди да спусне тъмна сянка Мракът

и сърпът си да покаже Златната Луна,

Те Всички продължават,да те чакат...

 

        28.06.1989г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??