Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам.
Ослепял за прекрасния свят.
Няма никой, кого да попитам,
аз живял ли съм някога млад.
По пътеката прашна е сиво.
Сиви хора със сиви мечти.
Само камъни, падаш "красиво"
под хомота на сивите дни. ...