Жабокът (Гедеон)
369 2157
30.07.2024 г., 15:30 ч.

Очи на Любовта 

  Поезия
199 4 8

Ален мак сред ожъната нива.

Бели облаци в синьо небе.

Кон с развята от вятъра грива

и усмивка на малко дете.

 

Вече много години се скитам.

Ослепял за прекрасния свят.

Няма никой, кого да попитам,

аз живял ли съм някога млад.

 

По пътеката прашна е сиво.

Сиви хора със сиви мечти.

Само камъни, падаш "красиво" 

под хомота на сивите дни.

 

Но докосна ме нежно ветрецът.

Заваля оная чистият дъжд.

И прогледна по чудо слепецът.

Светлината дойде отведнъж.

 

Вече няма го тленното тяло.

Онзи страх, който носи смъртта.

Любовта беше ново начало.

Ти прегърнал си с друг радостта.

 

А очите и, Господи, те са красиви.

Чудна бездна с безбройни звезди.

В тях душите политат щастливи.

Просто Слънцето мрака изтри.

 

Даже аз да си тръгна от тука,

ще остана във тези очи.

Не сълза, не искрицата мъка.

Любовта ти, която дари.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Влюбени очи... Поздравления за стиха!
  • Много красиво! Всичко си е същото, гледащите очи са различни.
  • Краси, причината за хубавата вечер е твоят коментар, но и вторият ме развесели много "няма изход, няма вход...и политаш, в случая няма и таван. Уловката е, че може и да пропадаш, а поезията е в това, че летиш. еее" Знаеш ли, какво си представих... Сапунен мехур, който лети или пада.
  • ето един красив такъв: няма изход, няма вход...и политаш, в случая няма и таван. Уловката е, че може и да пропадаш, а поезията е в това, че летиш. еее, три усмивки, хубава вечер, значи!
  • Ох, много ме развесели с този "поетичен ребус"
  • не, не - добре си е така, ако знам всичко защо ми е да го чета мойте предложения не са важни, само показват какво не съм разбрала. Не е лесно да разгадаеш поетичния ребус, но ако има такъв, понякога се пробвам.
  • Краси, благодаря ти, но после ще ти обясня, защото пиша такива стихчета.
  • До "под хомота на сивите дни.." много ми хареса и това обръщане към себе си; предлагам: "и прегърнах си с друг радостта." , "в тях душата ми литва...", за да се запази посоката... не знам как да го кажа по друг начин, много готин стих, четох пак. Очите говорят много.
Предложения
: ??:??