Очите на татко
Днес бях в родното място след дълго отсъствие.
Очите ми бликнаха, усетих дълбоко присъствие.
От пространството, пълно със стари мечти,
моят татко ми говореше, като на живо почти:
„Моето малко момиче, пак си сама…
Не успях ръка да протегна, загрижена,
да ти кажа, че животът е спомен красив
и самотата е само грозен мотив,
да не живееш отдадено, страстно,
да не вкусиш от солта сладострастно…
Прости ми, ...