27 ene 2013, 20:36

Огнена - влюбена сила 

  Poesía » Otra
810 0 12

Ти ли повика ме, ветре, в нощта,

като фучеше досущ като хала.

Аз не излизам току и така,

трябва ми огнена - влюбена сила.

Бягай далече от мене сега. 

Мене тайфуните тачат,

щом поразкърша свойта снага,

и урагани пред мен коленичат.

Знаеш ли, ветре, глупава бях,

та те долюбих досущ за последно,

и не допусках дори във съня,

че  може за мен да е слънчево.

Чакат ме изгреви, пълни с надежда,

още и залези с вяра за утро.

Даже и смешно на теб да изглежда,

то утре сърцето ми пак ще е влюбено.

За да разпаля магийни поля,

само искричка ми трябва.

Гледай тогава, когато горя

с моята огнена - влюбена сила.

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??