Ти ли повика ме, ветре, в нощта,
като фучеше досущ като хала.
Аз не излизам току и така,
трябва ми огнена - влюбена сила.
Бягай далече от мене сега.
Мене тайфуните тачат,
щом поразкърша свойта снага,
и урагани пред мен коленичат.
Знаеш ли, ветре, глупава бях,
та те долюбих досущ за последно,
и не допусках дори във съня,
че може за мен да е слънчево. ...