На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност,
от мен – отдавна нямата река.
В дълбокото да влезеш, не е лесно,
през бездната на собствена тъга.
Дели ме само телена ограда -
на болката, безмилостен затвор.
Не бих могла, не искам пак да страдам
за нечий сляп, лишен от пламък взор. ...