25.01.2022 г., 10:25 ч.

Ограда от мълчание 

  Поезия
473 9 11

На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността. 

 

Дели те само крачка неизвестност,
от мен – отдавна нямата река.
В дълбокото да влезеш, не е лесно,
през бездната на собствена тъга.

 

Дели ме само телена ограда  -
на болката, безмилостен затвор.
Не бих могла, не искам пак да страдам
за нечий сляп, лишен от  пламък взор. 

 

И всеки в своя ад, на въртележка,
върти се. И обречено мълчи.
В основата на всичките ни грешки
се зъби страх, от който ни горчи... 

 

За нас не чакам нищо от небето,
не питам се кога, какво и как,
защото помня – казал бе поетът,
„...прегръдка между бездни ражда мрак“.* 

 

·        * Цитатът е от произведение на Добромир Тонев.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??