Огънят на залеза
Огънят на залеза ме покори
и пламъкът му ближе мойте устни,
проплакват в косите ми искри,
дорде дъждът над мен се спусне.
Щом измие калните следи, които
някой над мен до днес е плискал,
щом ме разтърси и ме – освежи,
в утрото ще съм открила смисъл...
Из диви усои с краката ми алени
роса ще отпива снагата корава,
и буйни косите, от вятър погалени
ще постеля за тебе в тази морава.
Край нас ще тръпнат дървесата
и огънят на залеза ще ни гори,
пореден миг отронен във сърцата
душите ни ще милва и теши...
Знам, че времето за обич не достига,
но аз ще чакам на крайречния път
звездите, грейнали в небето синьо
стих красив за теб да сътворят...
© Миночка Митева Todos los derechos reservados