Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела,
страстта му не познаваше прегради.
Бележка ѝ подаде:“ С мен ела!
Ще чакам докато ми се обадиш!“
Не я позна. Голяма веселба!
Очакваше го толкова отдавна
да отмъсти на гадната съдба.
Подготвяше се упорито, бавно. ...