Понякога пристъпвам в покоя
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока
И егото не иска да отстъпи
А истината за лаика е безока
Макар и принципите да пристъпи.
Животът е понякога коварен
Но всеки ден уроци ни предава
И въпреки, че ти се струва толкова нахален
Житейски опит без пари ти дава.
Граби с шепи и не питай
Защо на мене, как така
Благодари за всичко и опитай
Да разбереш си трудната съдба.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados