Опора

17 jul 2011, 23:50

Poesía » Filosófica

531 0 5

Витално си и приказно хвърчило,

как искам да те уловя!

През детските години ти премина,

днес мога ли да те спася?

От битки ежедневни и нелеки

не, няма да те нараня!

Лети, лети спокойно, ще те чакам

и няма, няма да заспя!

Ще дойда с теб света да преоткрия -

премъдър, стар и разнолик!

Ти край ли си, начало на връвчица,

но здраво стискам те - щастлив!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

azura_luna (Петя Стефанова)

2011-07-24T09:56:53+03:00

Улови мига и търси вечности!
Довереница (Дочка Василева)

2011-07-24T09:49:07+03:00

Здраво стискай връвчицата на живота хвърчило
всичко ново прегръщай, всичко старо помни.
Че на тази планета всеки нов посетител
ще остави след себе си дълги цветни черти...

Поздравления за оптимизма, Мариолче!
Eia (Росица Танчева)

2011-07-23T16:27:10+03:00

!!!
elenasim1 (Елeна)

2011-07-18T10:29:23+03:00

***
icohim (Христо Стоянов)

2011-07-18T00:09:26+03:00

От тук извира една жизненост, виталност, свежест, спокойствие. Много подходящо за оправяне на настроение. Поздрав за този афектен стих.