14 ene 2009, 9:57

Опънати въжета... за обесване 

  Poesía » Filosófica
936 0 9
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане,
изсмукало на дните часовете,
захвърлило... на мислите идеите,
пълзя... а не летя към върховете.
И силата пестя... за друго време,
не пиша, само думите редя,
нахапано... във мене дреме,
студено слънце... лепнеща мъгла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??