Senni (Силвия)
162 1968
14.01.2009 г., 9:57 ч.

Опънати въжета... за обесване 

  Поезия » Философска
827 0 9
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.


Открито бягство... за прераждане,
изсмукало на дните часовете,
захвърлило... на мислите идеите,
пълзя... а не летя към върховете.


И силата пестя... за друго време,
не пиша, само думите редя,
нахапано... във мене дреме,
студено слънце... лепнеща мъгла.


И няма болка... разума е вятър,
отнесъл пориви и разпродал мечти,
измислил, сътворил... един спектакъл,
"вулгарни" изгреви в измъчени души.


Назад вървя... но бъдещето виждам,
и падам лесно, бавно се изправям,
погребвам... всеки вик измислен,
губейки... аз всъщност побеждавам.


Опънати въжета... за обесване...

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??