4 sept 2011, 23:16

Орисия 

  Poesía » Filosófica
605 0 14
Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже
надява на врата ми. Не живот, а песен!
А аз го ритам тоз ръжен,
наместо добросъвестно да се обеся.
На дъното на дяволско море
гемията ми с гръм и трясък праща.
На рибите ме дава за мезе,
понеже имам вересии да му плащам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??