ulianka (Юлия)
85 296
4.09.2011 г., 23:16 ч.

Орисия 

  Поезия » Философска
567 0 14
Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.

И примка от конопено въже
надява на врата ми. Не живот, а песен!
А аз го ритам тоз ръжен,
наместо добросъвестно да се обеся.

На дъното на дяволско море
гемията ми с гръм и трясък праща.
На рибите ме дава за мезе,
понеже имам вересии да му плащам.

Кове ме тоз живот. Кове.
Превръща ме в море и в суша.
От мен накрая уморен,
животът просто си обира крушите.


03.08.2011*

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??