С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките
в недоугаснали огньове,
а любовта се крие в сенките
в очакване на нещо ново.
Изкупих пет пъти вината си.
Петнайсет ти се извинявах.
Процеждах светлина под навеси,
но недолюбена оставах.
Сега загребвам с шепи истини
и пия сока им отровен.
Скръбта не ще ме нарани.
Тя само ще добави спомен.
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados