–

Душата – китара без струни,

Сърцето – вокал.

Диригент – животът, размахва

своята палка с много печал.

Оркестърът свири,

ноти животът му дал.

Оркестър без име с думи на куп,

стреля по мен, сякаш съм труп.

Вероятно така ми се пада,

да слушам оркестър без име.

Внезапно се сепнах, забива сърцето,

изгарям в спомена на дните.

Оркестър без име – животът ми дал.

Но още съм жива и дишам.

Часовникът стенен отмеря ми дните.

Календарът на стената брои, ли брои.

Оркестърът млъква, чака моя знак.

Отивам за новите струни,

давам рестарт на сърцето си пак.

Нотите сменям с други.

Оркестърът получи своето име,

нарекох го“ Моя надежда“

тогава  засвири китара със струни,

сърцето вокал тихо запя.